Задължението на всеки съд да мотивира своите решения, произтичащо от член 6 на ЕКПЧ

37277

Член 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) гарантира правото на справедлив съдебен процес в рамките на държавите, които са я ратифицирали. Съдебният процес представлява съвкупност от действия на защитния орган и адресатите на съдебния акт, извършени въз основа и в съответствие с процесуалния закон, заедно със самия акт, който се явява като техен естествен завършек. Справедливостта няма изрична дефиниция в рамките на Конвенцията, нито в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тя е нравствена категория, която трябва да бъде съблюдавана от защитния орган от началото на съдебния процес до постановяването на окончателния съдебен акт.

Приложното поле на член 6 от ЕКПЧ е много широко. Той обхваща широк кръг от гаранции за справедливото протичане на съдебния процес, поради което и практиката по него е много обширна и разнообразна. Правата, гарантирани от разпоредбата на член 6, условно могат да се разделят на няколко групи:

  • Достъп до правосъдие – „Всяко лице, при решаване на правен спор (…) има право на (…) гледане на неговото дело (…) от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона[1]. Правото на всеки правен субект на достъп до правосъдие е гарантирано от принципа на правовата държава. То се изразява в даване на равни възможности на правните субекти да решат своите спорове в рамките на „справедлив съдебен процес“. По този начин се гарантира и друго проявление на принципа на правовата държава, а именно върховенството на закона. Съдът е институцията, която следва да гарантира спазването на закона от всички и да ограничи възможностите за произвол от страна на публичните власти;
  • Изисквания към решаващия орган – „Всяко лице, при решаване на правен спор (…) има право на (…) гледане на неговото дело (…) от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона[2]. Член 6 не изисква даденият орган да носи наименованието „съд“, за да попадне в неговото приложно поле, а по-скоро да отговаря на определени изисквания.
  • Презумпцията за невиновност, гарантирана от параграф 2 на член 6;
  • Процесуални правила в съдебното производство, които имат предназначение да гарантират неговата „справедливост“. Част от тях са правото на „справедливо и публично гледане (…) в разумен срок“, задължението за публично обявяване на съдебното решение, както и изискванията на параграф 3, които можем да групираме по следния начин:
    • право на информация;
    • право на време за подготовка на защита в рамките на съдебния процес;
    • право на защита/ на адвокат;
    • право на участие в разпит и на призоваване на свидетели;
    • право на преводач.

Така би изглеждало едно базисно разпределение на правата, прогласени в член 6 от ЕКПЧ, гарантиращи справедливия съдебен процес. Това изброяване в никакъв случай не може да бъде считано за пълно и изчерпателно. Както вече казах, приложното поле на член 6 е твърде широко. През годините Съдът в Страсбург се е произнасял по множество свързани с него казуси, решенията са образували много обширна практика, чието пълно систематизиране и представяне би било, ако не невъзможно, то много трудно.

Член 6 от Конвенцията се явява като правило за поведение, чието съдържание е „отворено“ към разширително тълкуване. Това означава, че освен изрично изброените права, които се опитах да систематизирам по-горе, има още изисквания към протичането на съдебния процес, които макар да не са изброени, са от фундаментално значение, за да бъде правото на „справедлив съдебен процес“ гарантирано за всеки субект в рамките на държавите, ратифицирали ЕКПЧ. Творческото тълкуване на понятието „справедлив съдебен процес“ от страна на ЕСПЧ се явява като основа за разширяване на неговото приложно поле. Пример за това е делото Kraska v Switzerland, в което г-н Краска се позовава на това, че правото на справедлив съдебен процес е било нарушено, защото единият от съдиите не е прочел целия файл по делото. Това е една наистина много екзотична хипотеза на нарушаване на справедливостта в рамките на съдебния процес и не е изненадващо, че решението на ЕСПЧ по този казус е, че нарушение на член 6 няма. Въпреки това, делото има огромно значение и може да бъде разглеждано като основа за бъдеща практика относно нарушения на справедливия съдебен процес, които не са изрично изброени в разпоредбата. Такива права, които са гарантирани от член 6, въпреки че формално не фигурират в него, попадат под закрилата на Конвенцията и към настоящия момент. Едно от най-значимите от тях и предмет на настоящето ми изложение е задължението за всички юрисдикции да мотивират своите решения.

Всеки съдебен акт, независимо в рамките на коя инстанция е постановен, следва да бъде надлежно аргументиран от съда[3]. Въпреки свободата, която всеки съд притежава при обосноваване на своите решения чрез тяхната аргументация в мотивите, всеки съд е длъжен да посочи основните съображения, които са го насочили към постановяването на даденото решение[4]. В мотивацията на съдебното решение, всяка от страните по спора може да проследи дали нейните аргументи са били взети предвид при разглеждането на казуса. По този начин, с един по-детайлен поглед, можем да открием преплитане между задължението за юрисдикциите да мотивират своите решения с други права, гарантирани от член 6. Такова е правото на безпристрастен и независим съд. Ако съдът, поради някакви зависимости спрямо една от страните или поради някаква друга причина, постанови решение, чиято аргументация по никакъв начин не показва защо доводите на другата страна не са взети предвид, т.е. тези аргументи не са оборени, но решението е в обратния смисъл, то това решение ще е опорочено на основание липса на мотивация. Особеното тук е, че според константната практика на ЕСПЧ, съдът не е длъжен да предостави в мотивите към своето решение подробен отговор на всеки аргумент на страните, но трябва да обърне внимание на тези аргументи, чиято тежест и значение могат да се окажат ключови за делото. Тоест, ако дадено становище на една от страните има такъв характер, че ако бъде прието, то ще е от решаващо значение за изхода на делото, то от съда се иска „конкретен и изричен отговор“ в решението му[5]. Мълчаливото отхвърляне на такива аргументи с решаващо значение може да бъде прието като съответстващо на член 6 само ако е достатъчно ясно.

Освен значението на самите аргументи за изхода на делото, друго съображение от решаващо значение за това дали съдът е длъжен да предостави достатъчно аргументирана мотивация на своите решения, е характера на самото решение[6], което може да се определи само чрез детайлно запознаване с фактическите и правни обстоятелства от значение по главното производство. Освен конкретните доводи на страните, решаващо значение имат твърденията им относно евентуално нарушаване на конкретни права и свободи, гарантирани от Конвенцията[7].

От друга страна, задължението за юрисдикциите да мотивират своите решения е тясно свързано и с принципа на равенство на страните в процеса. Равенството на страните в процеса се изразява най-вече в предоставянето на еднакви процесуални възможности на двете страни. Разширителното тълкуване на това правило може да разглежда и задължението на съда да вземе под внимание аргументите на всяка от тях, защото предназначението на тезите, които защитават страните по спора, е да повлияят на съдебното решение, като го наклонят в желаната от тях посока, чрез помощта на фактически и правни доводи. Когато даден съд прави „произволни или явно несправедливи изводи от представените му факти[8], това може да бъде разглеждано като нарушаване на задължението за мотивиране, но и като нарушаване на равенството на страните. Едно такова нарушение на член 6 от Конвенцията би могло да бъде избегнато, ако дадената юрисдикция предостави „достатъчно гаранции… за да избегне риск от произвол и да се даде възможност на подсъдимия и обществото да разбере причините за осъждането си“. Неспазването на това задължение от страна на националните съдилища може да бъде разгледано и като нарушаване на интересите на гражданите на едно демократично общество да узнаят мотивите за решенията, постановявани в името на народа[9].

Чрез надлежното и детайлно мотивиране на своите решения, съдът позволява на страните да се запознаят с фактическите и правни изводи, които е направил и които са го подтикнали да постанови решението. Макар да имат право на значителна свобода при аргументацията на своите решения, съдилищата трябва да посочат достатъчно ясно основанията за тяхното постановяване. Съдът трябва да извърши внимателно проучване на представените от страните твърдения и доказателства, а решението му трябва да почива единствено на направените от него правни констатации въз основа на наличните данни.

Въпреки че гореизложените изисквания са задължителни за съдилищата от всички инстанции при постановяването на техните решения, то има определени различния между изискванията относно решенията на съдилища, които са последна инстанция в сравнение с решенията на такива, които не са. Тези различия се изразяват главно в съображенията, поради които решенията се нуждаят от мотивация, а не толкова до нуждата от мотивация. Също така, има особености спрямо съдилищата, представляващи апелативна инстанция, които следва да разгледам в настоящото изложение.

Когато се отнася за решение на инстанция, която не е последна в националната йерархия, следва да се спомене, като важно съображение, заедно с всички гореспоменати, и възможността за последващо обжалване. За да има един правен субект възможност да обжалва неблагоприятно за него решение, то това решение трябва да е надлежно мотивирано. Субектът трябва да се запознае с аргументите, довели до това решение, и да обжалва решението като пред горната инстанция обори мотивите, във връзка с които е постановено решението на долната инстанция[10].

Когато се отнася за решение на последна инстанция, последното изискване не важи, защото няма по-висока инстанция, пред която решението да се оспори. Тук възниква с още по-голямо значение обстоятелството, че ако решението на последната съдебна инстанция не е мотивирано по достатъчно изчерпателен начин, то това може да доведе до непоправим съдебен произвол. Непоправим, защото няма горна инстанция, която да поправи грешката. Така ако решение на долна инстанция не е достатъчно аргументирано, но то бъде отнесено до следваща инстанция и този порок не съществува при нейното решение, независимо от това, че решението на първата е опорочено, то не можем да претендираме нарушение на член 6 от Конвенцията пред ЕСПЧ.

Изключенията, които позволяват на апелативен съд да не мотивира детайлно своите решения са, на първо място, когато се съгласява с мотивите на предишната инстанция[11]. Тогава се приема, че апелативният съд ги включва в своята мотивация[12]. Изискванията за мотивиране са възприети и от българския законодател. Според чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Въззивният съд има пълното право да препрати към мотивите на първата инстанция, но е длъжен да анализира правилността на изводите в тях. Тоест той е задължен да се аргументира защо и в каква част кредитира конкретни изводи. Мотивите във втората инстанция, независимо дали има позоваване на чл. 272 ГПК или не, са на въззивния съд. Поради тази причина втората инстанция е по същество на материалноправния спор. При препращане към мотивите на първата инстанция, но необсъждането в съвкупност на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните и необосноваването на правните и фактически заключения би превърнало втората инстанция в контролноотменителна, което в същото време е и грубо потъпкване на задължението за мотивиране и съществено процесуално нарушение. Тоест апелативният съд не е напълно освободен от задължението да мотивира своето решение. Той трябва да обърне внимание на аргументите от решаващо значение, с които е повдигнат въпроса пред него, както и да обсъди въпросите, които са в неговата компетентност[13].

Критериите за справедлив съдебен процес, зададени в член 6 на Конвенцията, трябва да се спазват едновременно и кумулативно. Неспазването на един или повече от тях води до нарушаване на правото на справедлив съдебен процес и съответно до неизпълнение на задълженията на дадената държава, възникнали от ратифицирането на ЕКПЧ.

 

Използвана литература:

  1. Правото на справедлив съдебен процес. Ръководство по член 6 на Европейската конвенция за правата на човека. – Council of Europe/ European Court of Human Rights, 2013/2014, преведено от Български хелзинкски комитет. Документът е достъпен на адрес echr.coe.int (Case-law – Case-law analysis – Case-law guides).
  2. Право на Европейската конвенция за правата на човека – Харис, О‘Бойк, Уорбрик, Бейтс, Бъкли. Издателство Ciela, София 2015 г.

 

 

[1] член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека

[2] член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека

[3] H. v Belgium, § 53.

[4] Suominen v Finland, § 36.

[5] Ruiz Torija v Spain A 303-A (1994); 19 EHRR 553 § 30; Hiro Balani v Spain A 303-B (1994); 19 EHRR 566 § 28; Elo v Finland No 30742/02 hudoc (2004) DA; Kuznentsov v Russia 2007-XX; 49 EHRR 355.

[6] Ruiz Torija v Spain, § 29; Hiro Balani v Spain § 27.

[7]  Wagner and J. M. W. L. v Luxemburg, § 96.

[8] Tatishvili v Russia hudoc (2007); 45 EHRR 1246; Waldberg v Turkey No 22909/93 hudoc (1995) DA; Camilleri v Malta No 51760/99 hudoc (2000) DA.

[9] Tatishvili v Russia hudoc (2007); 45 EHRR 1246.

[10] Hirvisaari v Finland, § 30 in fine.

[11] Garcia Ruiz v Spain, § 26.

[12] Kukkonen v Finland, § 24; Bufferne v France (dec).

[13] Helle v Finland, § 60.

“The moment you think you know everything is the moment you stop learning.” ―Yeontabal, JuMong

Next

„Brexit” и бъдещето на европейската интеграция в областта на сигурността и отбраната

5 Comments

  1. Hey! Someone in my Facebook group shared this site with us so I came to give it a
    look. I’m definitely enjoying the information. I’m bookmarking and
    will be tweeting this to my followers! Excellent blog and superb style
    and design.

  2. I’m so happy for this article and thanks a lot for
    sharing it with us.

  3. I got what you mean, thank you for posting. Woh I am happy to find this website.

  4. I like this blog a lot, saved to my favorite bookmarks.

  5. I found simply the information I already searched all over the place and simply couldn’t run into.

    What an ideal website.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress & Theme by Anders Norén